По време на Шоа (Холокоста), в окупираната от нацистите Европа, аз помогнах на няколко евреи да си спасят живота. Сторих това с риск за собствения си живот и противно на постановените тогава закони, винящи евреите за всички злини и окуражаващи тяхното преследване, задържане и убиване. Знаех, че ако бъда разкрит, ще последвам съдбата на преследваните. При тези страдания, унижения, несправедливости и убийства, реагирах почти без да мисля и както можех. Тези хора не бяха обвинени за нещо, което са сторили, а за това, че са били родени. Те бяха преследвани заради нещо, което не разбираха, без да могат да защитят себе си и децата си. Беше ми невъзможно да остана неутрален. Въпреки че не ми бяха семейство, нито приятели, а някои дори и не познавах, не можех да продължа да живея без да им протегна ръка. Въпреки че може би са мислили различно, са вярвали в друго, са говорили различно и са имали различаващи ги физичесли черти, тези разлики не скриваха от мен факта, че са хора като мен. Напротив, в тези различия разпознах себе си, защото знаех че, гледано от тяхното място, различн&#Tuesday 24-Oct-2006 1:41 PMormat:fEn2a -->Thursday 05-Jan-2006 0:30 AM;лични и разликите между индивидите и групите индивиди са част от нашата природа. Това, което причиняват на другите, е като че ли го причиняват на мен. Това, което се случва около мен, е частично и моя отговорност. Преодолях съблазнението да приема идеята, че нищо не може да се направи. И не бях единствен. Въпреки че не бяха много, други също го доказаха със своите деистия: винаги може да се направи нещо. Разбира се, че се страхувах.

Разбира се, че нещата не бяха лесни. Разбира се, че много пъти живеех в страх от това, което може да ми се случи и съжалявах за изгубения ми комфортен живот. Трябваше да реагирам бързо на обкръжаващия ме ужас. Трябваше да намеря възможни скривалища, добри фалшиви документи, достатъчно храна, пари, лекарства, да се справя с болестите и постоянно изникващите проблеми, да убеждавам други също да помагат, да крия действията си от съседи, приятели, близки и познати, които биха ме предали. Трябваше да лъжа и да подкупвам и в същото време да поддържам илюзията пред другите за нормален живот за да не събудя подозрения. Знаех, че могат да ме разкрият. Действах с най-голяма предпазливост и сполучих в това, в което други не успяваха – спасих няколко човека и не бях разкрит.

Това, което направих, беше изрично забранено. Извърших престъплението съзнателно и с твърдото убеждение да не се подчиня на закона. Вместо това, което ми диктуваше законът, избрах това, което считах за легитимно, което вярвах че е Добро. Закон, които насърчава Злото за мен е неприемлив. Въпреки че пропагандата настояваше, че не ставаше въпрос за хора, а за врагове, които трябваше да изчезнат за добро на обществото, не можех да престана да виждам във всеки един от тях човек като мен със същото право да живее като мен. Съществуват морални правила, които стоят по-високо от който и да е закон и които ни напътстват в живота и които ще се опитам да предам на децата си за да могат и те на свой ред да ги предадат на своите деца. Доброто за мен е една проста и ясна идея, която може да се обобщи с думите "обичай ближния като себе си". И виждам като ближни всички човешки същества независимо от това как мислят, в какво вярват, как говорят или как изглеждат.

Това е, което искам да предам. Това е, което са ме учили. А също и което съм научил. Направеното от мен не носи изгода и не изисква особено признание. Направих това, което трябваше да направя .